„Планката и болтът“

Автор: Елица Павлова

Издателство: Вакон
ISBN: 978-619-7300-53-6
Издадена на: 11.2018
Размери: 128×178
Брой страници: 128
Корица: Мека
Дизайн корица: © Анна Филипова
Редактор: Елена Можолич
Коректор: Мариана Пиронкова

 

 

Когато Ели написа „Клемата и френда“, „героичната“ епоха в катеренето не беше отминала и все още забиването на болт си беше проява на слабост. И ето, изминаха има-няма десетина години и той (болтът) взе, че се превърна едва ли не в мерило, че даден алпийски маршрут е „съвременен“ и „труден“. Затова никак не се учудих, че заглавието на новата є книга е „Планката и болтът“.
Естествено, че има ирония. И е ясно, че има връзка между двете книги (и епохи) – Клавис вече е поизраснал и поизменил мисленето си. Най-хубавото е, че е запазил духа си и е осъзнал например, че „нещата, които отличават катеренето от пъненето и суленето, са базовата сила и мускулната издръжливост“. Естествено, с новото време са се появили и нови „герои“.
Ели използва пълния арсенал на катерачния сленг и е събирала грижливо „мъдрите“ катерачни мисли. Нищо чудно всеки да намери някоя „своя“ в текста. Има много точни и комични разяснения, например: „Обери“ не е просто дума, това е крясък, вопъл и волеизявление, което трябва да бъде изпълнено мигновено“, или пък „Фън клайминг“ е… Ама хайде по-сериозно, по вегански: „Има алпинисти, останали в историята с това, което са изкатерили, а не с това, което са яли“.
Като някаква нишка в книгата се промъква мисълта: „В катеренето не стават чудеса“. Какво ни кара тогава да го практикуваме по 30-40 години, та и до края на дните си?
Ето това сякаш успява Ели да ни разясни в новата си книга. Което напълно оправдава необходимостта да се лишим от няколко часа тренировки, за да я прочетем!

От Николай Петков

 

За хората и маршрутите

Из катерачния живот на едни предмишници

Всеки маршрут си има история, име, рождена дата, първопокорители, пътеводни звезди, почитатели, характер, стил и т.н. Срещаш хора и маршрути случайно или нарочно, запознаваш се, катериш, разделяш, опитваш, оцеляваш, избираш, обичаш, харесваш, понякога заради името, категорията или пък нещо друго.
Хватките следват една след друга и трябва да пуснеш предишната, за да се пресегнеш към следващата. Откриването на добрите е предизвикателство. Някои завладяваш, други – едва докосваш. Висенето води до изпомпване. Падането е част от играта. Възможно е да се влюбиш и може да боли. С някои се гордееш. Разказваш истории и броиш постижения. Пазиш скъп спомен, все едно е било вчера. Искаш да ги срещнеш пак. Чувстваш се като у дома си. Не те напрягат. Леко ти е на сърцето. Клиновете са наблизо. Хватките – хармонични, а площадките – удобни. Създадени от природата по твой образ и подобие. Любов от пръв поглед, еднакви интереси и безброй теми за разговори. Други са ТЕГАВИ И ЧЕПАТИ като ексцентрици от ’86 година и нещата се получават трудно, на границата на изпадането. Ръбчетата – пренебрежимо малки и обли, и за да ги имаш, е нужно да стиснеш зъбки и да си поне младши научен сътрудник по блокове на една ръка в свободното си време и на две ръце – при необходимост.
Някои се врязват дълбоко в съзнанието ти величествени, красиви, трудни, НЕПРИСТЪПНИ И ГОРДИ. Първокласни от главата до петите. Превърнали се в икони, богове и еталони за категории. На тях трябва да отделиш време, за да откриеш пътя към сърцата им. Да намериш своя вариант, да прецизираш движенията, да изчакаш мига, когато свещените камъни и гравитацията ще бъдат с теб. Като цяло и в частност е желателно да захапеш обекта на своите мечти като камалот йосемитска цепка, да се надъхаш и да го нашляпаш с магнезий търпеливо и настървено, без да броиш опитите.
Съществуват и класици с отворено съзнание, либерални възгледи, здрави седалищни мускули и силна вяра, че джаджата ще стои там, където трябва да е. Те носят в себе си ПРИКЛЮЧЕНСКИЯ ДУХ и откривателството. Любопитстват какво е учудило „Учудената гарга“, защо на „Алеко“ не е леко, колко точно има до върха и кога плачат маршрутите? Харесват скритите в цепките клинове, рапелните пътища от цъфнали дървета, леко ронливите пасажи. Непредвидими и загадъчни, те обичат изненадите и там, където някой с примка да се завърти, няма какво да закачи, те се обезстрашават с приятели. От достоверен източник знаят, че за да кажеш „Обери“, трябва да има на какво, и че с един френд си заникъде.
Срещат се и от една друга порода малко по-така – ШИРОКО И ВИСОКО СКРОЕНИ, които гледат на света отвисоко, където тишината е нарушавана само от вятъра, суетата е безполезна, а хоризонтът – бял. Особен магнетизъм притежават тези, на които човешки крак не е стъпвал отдавна. Променени от времето и потънали в самота, те чакат някой да им подаде ръка. Да им вдъхне живот. Да ги зачетка и притегне – няколко дупки, малко лепило, хубава категория, ритник в задника, ДОБРА ДУМА В САЙТА КЛАЙМИНГАЙД (www.climbingguidebg.com) и готово. Няма да ги познаеш.
Рядко обаче съдбата ни изправя рамо до рамо с онези, чиито отличителни белези са устремен поглед, упорито изражение, красиви движения, ЖЕЛЯЗНА ВОЛЯ и силни пръсти. Всеки френд им пасва, клемите им стоят добре. Можеш да разчиташ на тях. Няма да те подхлъзнат и предадат. Желани, безбожно хубави и носещи трайно задоволство. На крака им ходиш с магнезий на ръцете, протеин пиеш, молитви отправяш, рози купуваш, баници месиш, а те се дърпат.
Многозвездните и твърде прехвалените ще познаеш лесно. Около тях винаги гъмжи от навалица. Носовете им – в небесата. Егото се рее някъде в Космоса, а категорията им – изстискана до безобразие.
Сериозни, леки, забавни, ронливи, зъбати, къси, нерешителни, темпераментни, скучни, големи, постоянно треперещи, доста наперени и много разнообразни, всички те виждат хватки, надушват пасажи, гледат нагоре и се подготвят за новите тенденции: изкуствено на лепеняци, спортно на джаджи, веганско кислородно и големия плаващ празник „ОБРАТНАТА СТРАНА НА RP-ТО“, който се чества по традиция няколко въжета напред.

 

Ползите от катеренето

Макар и въпрос на вкус, бегъл поглед към ползите от катеренето дава известна яснота защо катерим и на какво ни учи то:
ВЯРА в осигуровчика и в това, че той ще люпи семки под тура, умерено хвърляйки по едно око нагоре, и ще повдигне спортния ни дух, когато и както намери за добре. Вяра в хватките, че те няма да напуснат своето дадено им от Бога място, както и в това, че след трудните пасажи ще дойде почивка. Вяра в еспадрилите, че няма да ни плеснат, и в предмишниците, че няма да се изпомпат току-тъй.
РАЗУМ, за да разберем, че на този свят има много маршрути, които не са за хора със слаби пръсти, както и това, че силата се комбинира със сила и липсата на сила не може да се замени със силова издръжливост. Гъвкавостта е нужна дотолкова, че да метнем петичка на ушите си, а това е възможно, ако не сме закусвали бастуни. Прилагайки правилно метода на древногръцката логическа дедукция, ако един тур е труден за накачане, и за събиране няма да е лесен. Туровете с вкус на сила и мирис на смелост не са подходящи за напреднали в топроупа. Задължителен пасаж е място, на което задължително не спираш, не пристъпваш от крак на крак и не мигаш на парцали.
СМЕЛОСТ и кураж. Падането ни е вродено, а бързото бъркане в торбичката за магнезий и безгрижното тръскане на ръце се усвояват най-добре през дългите летни дни на открито. Обезстрашаването е дълъг процес, изискващ много грижи, а името на маршрута „Без паника“ може да се тълкува като „Няма да се плашункаш“ или „По-сгоден случай за паника няма да имаш“.
ТЪРПЕНИЕ. И в дъжд, и в пек, неподвластни на времето, чакаме съботно-неделните дни за катерене с изплезен език. Случва се щастието на катерача да е заключено между две хватки и много опити. Понякога един сезон не стига и култовата фраза „Годината, в която минах Топ тен“, казва всичко по темата.
ЧУДЕСА. В катеренето рядко стават и затова се смята за изключително скучен спорт, но понякога точно когато си готов да се закълнеш в последната си бучка магнезий, че някой няма да мине, той вземе, че се търкулне по тура. Това са миговете на щастие и вяра в бъдещето малко преди да разбереш, че не всичко, което блести, е болт и звездите на туровете не падат от небето.
Аз казвам: „Ако си прекалил с катеренето, редно е да отидеш да си докатериш“.