„Убийството на невъзможното“

В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров, и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер.

През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на основните ценности в катеренето: Райнхолд Меснер успява в своето първо най-трудно изкачване – това на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. В това време от националния парк Йосемити Ройъл Робинс отправя апел за чисто катерене. Десет години преди това, през 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като non plus ultra (не отвъд). Изкуственото катерене идва на мода: „За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките”. (Дитрих Хасе) В годината на студентските бунтове със статията си Убийството на невъзможното Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скàлата на категориите на трудност нагоре.

В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени. Сред тях са имената на: Бернд Арнолд, Хансйорг Ауер, Ерве Бармас, Томи Колдуел, Ивон Шуинар, Матео Дела Бордела, Хейзъл Финдли, Мик Фаулър, Маурицио Джордани, Алесандро Гоня,  Яник Грациани, Алекс Хонълд, Лео Холдинг, Томас Хубер, Йост Кобуш, Игор Колер, Марина Коптева, Юрий Кошеленко, Давид Лама, Якопо Ларкер, Хайнц Мариахер, Пиер Мазо,Симоне Моро, Адам Ондра, Фабио Палма, Франко Перлото, Боян Петров, Марко Презел, Пол Причард, Маркус Пухер, Иво Рабансер, Марек Раганович, Анджелика Райнер, Том Рандъл, Ермано Салватера, Щефан Зигрист, Марчин Томашевски – Йети, Никола Тондини, Кристиан Тромсдорф, Саймън Йетс, Барбара Цангерл, Маурицио Дзанола – Маноло.

„Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията Убийството на невъзможното. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението.

За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров – алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. – на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал.

Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги.“

Райнхолд Меснер