„От Сучурума до Еверест“

• Автор: Сандю Бешев
• 2017 г.
• Страници: 150
• Корици: меки

През ноември 2017 г. излезе от печат най-новата книга на доцент змс Сандю Бешев – „От Сучурума до Еверест”. Второ преработено и допълнено издание. Разказва за Христо Проданов, алпинистът на столетието. Статии, интервюта и дневници.

Тя е със 150 страници, черно бели снимки и схеми, меки корици.

Най-важните постижения на Христо Проданов

Осемхилядници

Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 г., соло, без кислород,
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 г., соло без кислород.

Седемхилядници

Пик Ленин (днес пик Кауфман, 7134 м): 6 август 1975 г., 28 юли 1982 г., 5 август 1982 г., 13 юли 1983 г., 2 август 1983 г.
Пик Комунизъм (днес пик Гармо, 7495 м): 27 юли 1980 г., 24 юли 1983 г.
Пик Корженевска (7105 м): 28 юли 1979 г., 31 юли 1979 г., 8 август 1982 г., 29 юли 1983 г.,
Ношак (7492 м):30 юли 1976 г.

Алпите

Матерхорн (4471 м): Северната стена – 21-26 септември 1974 г., с Трифон Джамбазов, първо българско.
Гранд Жорас (4208 м): Северната стена по реброто Уокър – 30 юли-1 август 1967 г., с Атанас Кованджиев, първо българско.
Пти Дрю (3733 м): по маршрута на Бонати – 16-18 юли 1967 г., по „Пътя на гидовете“ – 3-8 септември 1977 г., първо и единствено българско.
Монблан (4807 м): Ръба Френе – 15-16 юли 1969 г., първо българско.

Кавказ

„Кръста на Ушба“ – 25-28 юли 1970 г., първо българско,
Траверс на Шхелда – 24 юли-1 август 1973 г., първо и единствено българско.

Кратки биографични данни

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Основно образование получава в училище „Отец Паисий“, а средно – в Техникума по механотехника „Христо Ботев“, където изучава специалността „Топла обработка на металите“. Две години (1964/ 1966) учи в Висшия институт по физкултура (ВИФ, днес – Национална спортна академия) в специалността „Туризъм и алпинизъм“. След това се прехвърля в тогавашния Висш химико-технологически институт. Там през 1972 г. завършва специалност „Металургия на черните метали“. Веднага след дипломирането си започва работа в Металургичния комбинат „Ленин“ (днес „Стомана) – Перник. От 1976 г. е на работа като инженер-металург в Кремиковци.

Майстор на спорта е от 1967 г., заслужил майстор – от 1969 г. Носител е на четири държавни отличия – ордени „Червено знаме на труда“ (1974 г.) и „Народна република България“ – втора степен (1976 г.), званията „Герой на социалистическия труд“ (1981 г.) и „Герой на Народна република България“ (1984 г.).

От първия си брак има син Иван, който известно време следваше пътя на баща си. На 16 септември 1991 г. изкачи Матерхорн (4471 м) по Италианския ръб, а година по-късно стигна до 6800 м по склоновете на Хан Тенгри (6995 м). Силвия – дъщеря му от втория брак, в момента учи политология в Университета на Милано (Италия) и се изявява като поетеса.