Автори: Емил Костадинов, Игнат Николов

Емил Костадинов е роден 1969 г. в Перник ,България. В най-ранна детска възраст е принуден да поеме ролята на глава в семейството. Завършва второто си висше образование в Германия. Отказ за работна виза в края на 1997 г. го принуждава да се завърне в България. Любовта му към планината, алпинизма и свободното катерене оформят мирогледа му, превръщайки се в негова философия и начин на живот.

Игнат Николов е роден 1974 г. в София, България. Завършва висшето си образование в НСА. Работи в семейния бизнес. Свободното си време прекарва по планините на България в стремеж да е по близо до природата и скалите.
1998 г. пътищата на двамата се пресичат и така се заражда едно истинско приятелство, което трябва да издържи теста на времето.

Мечтата на Емил да изкачи Северната стена на Айгер по нов и труден маршрут, катерен дотогава само от три свръзки в света, бързо го завладява напълно. Емил е бездомен, без материални средства. Тези несгоди обаче не спират двамата смелчаци да поемат с огромни и тежки раници по дългия и изпълнен с безброй неизвестни път от България до Швейцария на АВТОСТОП.

Дали ще успеят? Каква е цената, която трябва да платят за това? Дали невидимите сили и готовността им на пълно себеотдаване ще помогнат на двамата да изживеят сънищата и мечтите си?

„Айгер – мечта и реалност” е истински преживяна история, пресъздадена от двамата алпинисти по един невероятен и неповторим начин. Пътят им е пълен с много сълзи, страх, хумор, щастие, триумф и борба за оцеляване.

Книгата е преведена на немски и публикувана в Германия.

РЕВЮ НА КНИГАТА
Станко Йончев

Най-често купувам книга след като съм чул отнякъде за нея, някой ми я е препоръчал, заглавието ме е привлякло и след бързо разгръщане на страниците или прочит на краткото описание на гърба съм си я харесал. Ако бях чел описанието на гърба едва ли щях да си я взема просто звучи сякаш го е писал някой, който е виждал планината на картинка и е нахвърлял някакви сухи велики изречения, с цел да привлече повече хора да я купят. 

За мен книгата не е за изкачването на северната стена на Айгер, нито за траверса на Айгер или изкачването на Мьонх, това е книга за връзката, която се създава между една алпийска свръзка. За приятелството и чувството, че знаеш че има някой под или над теб, който те пази, окуражава и с който можеш да споделиш мислите и чувствата си. 

Наистина по-интересна ми беше частта до достигането до северната стена на Айгер. След това просто някак си изкачването въпреки, че е наистина значително, като разказ не ти грабва толкова вниманието. 

Книгата всъщност е разказана от двамата, като предполагам, че значителна част е извадена от дневниците, които те са си водили по време на експедицията. Двамата се редуват, като разказите им се застъпват и е интересно да се направи сравнение между гледната точка за една и съща случка на двамата. 

Накратко за какво е книгата: за това как двамата се запознават, как започват да катерят заедно, как решават да се пробват да изкачат северната стена на Айгер, как достигат на автостоп до нея, харесват си маршрут и я изкачват, после си дозапълват времето с траверс на Айгер, изкачване на Мьонх, достигане до Цермат, за да видят Матерхорн и обратния път към България. Като разбира се всичко е по добре познатия български модел с минимални средства и с огромни раници 🙂 като всяка стотинка се отделя след много размисъл. Цялото изкачване е направено през 1998, тоест още в така наречените години на прехода, което до голяма степен е и причината, че средствата са ограничени, не че сега не са, но поне сме по отворени към Европа. 

Какво е заключението ми, въпреки че разказа не е от калибъра на тези на Валтер Бонати и Гастон Ребюфа той си струва най-вече заради това как всеки от двамата описва връзката си с другия и причините поради които се разбират и катерят заедно. Бих ви препоръчал да си я купите, поне за мен си струваше 12-те лева :).