„Погребани в небесата“

• Автор: Питър Зукерман и Аманда Падоан
• Превод: © Радина Даскалова
• Снимка корица: © Galen Rowell/Mountain Light
• Издадена на: 14-11-2013
• Размери: 142х210
• Брой страници: 256
• Корица: Мека
• Националност: Английска
• Редактор: Вихра Василева

Когато Едмънд Хилари става първият човек, покорил Еверест, до него стои шерпът Тенсинг Норгей. Така е било открай време – откакто западният свят обръща поглед към Хималаите, шерпите остават героите в сянка. През август 2008 г. единайсет катерачи губят живота си на най-опасния връх на света – К2, но двама шерпи все пак оцеляват. Преодолели и бедност, и политически вълнения, те се превръщат в едни от най-умелите планински катерачи на Земята. Базирана на безпрецедентни проучвания и интервюта, „Погребани в небесата“ за първи път разкрива изумителната им история.

Питър Зукерман и Аманда Падоан разказват за пресечната точка в живота на Чиринг Дордже Шерпа и Пасанг Лама, проследявайки пътя им от високопланинските села в Хималаите, през бедняшките квартали на Катманду, ледниците на Пакистан, чак до базовия лагер на К2. Когато в Зоната на смъртта положението става бедствено, Чиринг открива Пасанг сам, обграден от лед и без пикел в очакване на смъртта. Последвалата спасителна акция се превръща в легенда на планинското катерене.

Едно смразяващо приключение, което покорява мигновено и хвърля светлина върху традициите и културата на шерпите. „Погребани в небесата“ пресъздава най-страховитата трагедия в историята на алпинизма от съвсем нова и завладяваща перспектива.

 П Р О Л О Г.

    ЗОНАТА НА СМЪРТТА.

   „Гърлото на бутилката” на К2, Пакистан

Зона на смъртта: около 8200 метра над морското равнище.

Увиснал от скалата, стиснал пикела, който единствен го разделя от смъртта, шерп на име Чиринг Дордже се оттласква наляво. Масивен леден къс се откъсва някъде горе и полита към него.
Къс с размерите на хладилник.
     Основата му засича, а останалата част неудържимо процепва въздуха надолу. Профучава покрай Чиринг, ожулва рамото му и изчезва от погледа.
     Трррр. Разбива се в нещо, пръсва се на парченца.
     Планината потръпва от удара. Стълбове от прах, лед и сняг.
     Около полунощ е, първи август, 2008. Чиринг има смътна представа къде се намира – при или близо до „Гърлото на бутилката” на К2, най-гибелния участък на най-опасната планина. Приблизително на полетната височина на Боинг 737 „Гърлото на бутилката” се губи в тъмнината под шерпа. Под светлината на звездите и заради мъглата, сипеща се в пропастта, жлебът изглежда бездънен. Над него, като гребен на разбиваща се вълна, е застинал къс лед.
     Недостигът на кислород е замъглил съзнанието на Чиринг. Гладът и изтощението са пречупили тялото му. Отваря уста, а езикът му замръзва. Иска да си поеме дъх, а въздух без капчица влага изгаря гърлото и пари очите му.
     Чиринг се чувства като робот, премръзнал, твърде изморен, за да мисли какво е пожертвал за К2. Вече няколко десетилетия планината изпълва съзнанието на шерпа, покорил Еверест десет пъти. Далеч по-труден от Еверест, К2 е сред най-престижните награди във високопланинския алпинизъм. Чиринг е тръгнал въпреки сълзите на жена си. Въпреки това, че експедицията струва повече, отколкото баща му е заработил за четирийсет години. Въпреки предупреждението на неговия будистки лама, че богинята на К2 няма да е благосклонна към изкачването.
     Тази вечер Чиринг е достигнал билото на К2 без кислородна бутилка, което го нарежда сред най-успешните алпинисти, но слизането не върви според плановете. Мечтал е за успеха, за посрещане, достойно за герой, за слава дори. Сега тези неща нямат значение. Чиринг има съпруга, две дъщери, процъфтяващ бизнес и дузина роднини, които разчитат на него. Всичко, което иска, е да се прибере у дома. Жив.
     По правило слизането е по-безопасно. Алпинистите обикновено се спускат в светлата част на деня, когато е по-топло и пътят се вижда добре. Обезопасени с двойни въжета, те се оттласкват от леда, като в същото време са прикрепени към други въжета – застопорени, с цел контрол на скоростта. В лавиноопасните зони около „Гърлото на бутилката” те се спускат възможно най-бързо. Така се съкращава времето, в което са изложени на опасност, и възможността да останат заровени. Тъкмо такова бързо спускане е планирал Чиринг, на него е разчитал.
Тъмно, безлунно. Въжетата са изчезнали, прерязани от падащи късове лед. Няма как да се обръща назад. Само пикелът може да го спаси от падане. И не само него – за ремъка на кръста му е закачен друг алпинист.
     Мъжът, висящ под него, е Пасанг Лама. Преди три часа Пасанг се е разделил с пикела си, за да помогне на катерачи в крайно незавидно положение. Решил е, че ще оцелее и без него. Също като Чиринг Пасанг е разчитал на фиксираните въжета, за да се спусне.
     Когато въжетата в „Гърлото на бутилката” изчезват, Пасанг решава, че му е дошло времето. Без въжетата и пикела няма мърдане нито нагоре, нито надолу. Освен ако някой не му помогне. Но кой и защо? Всеки, който прикачи Пасанг към себе си, ще полети надолу с него. Да удържиш дори и едно тяло само с помощта на пикел – това в „Гърлото на бутилката” е почти невъзможно. Да удържиш две е два пъти по-трудно, два пъти по-рисковано. Опитите да го спасят биха били равностойни на самоубийство, мисли си Пасанг. Алпинистите по правило са си самодостатъчни. Всеки здравомислещ човек би го оставил да умре.