„България на крачка от хималайската корона“

На 30 април 1981 г. от космическите 8516 метра българинът Христо Проданов изрече тъй дълго очакваните думи „Аз съм на върха! На върха съм! – Христо” Изкачен бе първият български осемхилядник и това бе четвъртият по височина връх на планетата – Лхотце. Открита е нова страница в историята на българския алпинизъм – започна и българската битка за най-високите върхове на планетата, така наречените осемхилядници.

Макар и трудно, после се заредиха Еверест, Анапурна, Чо Ойю, Гашербрум II, Нанга Парбат, Дхаулагири, Макалу, Броуд пик, Хидън пик, Кангчендзьонга, К-2, Манаслу. За да стане и България носител на най-престижната колекция за алпинистите – „Хималайската корона” ни остана само един и то най-ниският – Шиша Пангма.

Битката на българските алпинисти за изкачването на най-високите върхове на планетата вече се води в продължение на 37 години. Като участници в 65 Хималаийски и Каракорумски експедиции, проведени под формата на национални, клубни, международни и комерсиални групи, 117 наши алпинисти са направили 255 опита. От тях 30 души са направили 64 успешни изкачвания на 13 главни върха. С най-много изкачени върха – 10 е Боян Петров, с шест върха и едно повторение на Еверест е Атанас Скатов, с 5 различни върха и едно повторение на Еверест е Николай Петков. С по три изкачени върха са Петко Тотев и Дойчин Боянов. Три изкачвания има и Тончо Тончев, но на вр. Дхаулагири той повтаря изкачването си. Девет алпинисти са с по два върха. С по един изкачен връх са още 15 алпинисти.

Най-много изкачени върхове нашите алпинисти са осъществили през 2009 г., 2014 г., и 2017 г. – по 6. По 5 изкачвания имаме през 1984 и 2016 г. Само по 1 изкачване нашите алпинисти са осъществили през 1981 и 1993 г.

Шест изкачвания нашите алпинисти са осъществили на върхове над 8-те хиляди метра, но това не са главните върхове, а тъй наречените спътници. Изкачванията на четири върха се оспорват от офиса на мис Елизабет Хоули, която е оторизирана от УИАА, да регистрира, както успешните, така неуспешните изкачвания на 14-те осемхилядника, най-вече на тези, които са на територията на Хималаите.

Всичко това, а и много повече подробности читателите ще намерят в излязлата тези дни книга „България на крачка от Хималайската корона”. На 296 страници и в 145 фотоса и в луксозно издание, авторът доц. Сандю Бешев се е опитал да направи читателите съпричастни на голямата българска битка в Хималаите и Каракорум. Между първата и последната страница на луксозното издание всеки от 117-те алпинисти, взел участие в битките за 14-те надоблачни гиганта, е намерил своето място. На тези, които са стигнали до връхната точка или там, откъдето всяка крачка е само надолу, авторът се е постарал да постави на съответното място снимките, отговарящи на времето когато алпинистите ни са осъществявали самите изкачвания.

В книгата са портретните снимки и на всички алпинисти, преминали 8-те хиляди метра, или тъй наречената „граница на смърта”. В книгата са приложени и техните снимки, не само защото са дали много за общия успех на експедициите, но и поради това, че още през 1938 година Хималайският комитет на Непал учредява много високото звание „Тигър на снеговете”. Това звание се дава на шерпите, преминали тази граница, което значи, че с това звание могат да се гордеят и всички наши алпинисти, стъпили над 8000 метра.

Отдадено е значимото и на тези, алпинисти, които са участвали в дадено изкачване, но са достигнали до по-ниска височина. За тях авторът се е постарал да отбележи причината за това – заболяване, лошо време, или просто до там са стигнали силите им.

Доколкото е позволило мястото в една книга са отбелязани и някои важни моменти от историята на тези най-големи върхове – техните открития, битките за първите им изкачвания, както и някои по-интересни моменти от богатата им история.
Както е отбелязано и в самия предговор на книгата, въпреки усилията, не всичко за една високопланинска експедиция е успяло да намери място в тази книга, защото независимо голяма, по-малка или самостоятелна, всяка заслужава да бъде описана в отделна книга.

Издаването на тази книга е посветено на 90-годишния юбилей на организирания алпинизъм в България /19 ноември 2019 г./ и е в памет на Боян Петров, направил най-много от българските алпинисти в битката за 14-те надоблачни гиганта, но останал вечен пленник на най-ниския от 14-те осемхилядника – вр. Шиша Пангма 8027 м.